Ерих Фром: философът на свободния дух

Ерих Фром е едно от тези имена, които не можеш да пренебрегнеш, когато става дума за човешката психология и философия. Неговата уникална личност и силен дух са оставили дълбоки следи в света на мисленето и разбиранията за човешката природа.

Фром не е бил просто психолог или философ. Той е бил човек, който е вярвал в потенциала на всеки един от нас да бъде свободен, да обича и да живее автентично. Роден в Германия през 1900 г., Ерих Фром израства в среда на напрежение и несигурност, които формират неговото мислене за свободата и вътрешната сила. Но това, което го прави толкова уникален, е начинът, по който той вижда човешката душа – като нещо, което постоянно търси свобода, смисъл и любов.

Книгите му, като „Изкуството да обичаш“ и „Бягство от свободата“, не са просто теоретични трудове, а истински наръчници за разбиране на нашите собствени желания и стремежи. Той вярва, че хората се борят със страха си от самотата и отговорността, която идва със свободата. В този контекст, силата на духа, която Фром въплъщава, е вярата му, че истинската свобода не е просто да правиш каквото си искаш, а да осъзнаеш отговорността, която носиш за собственото си щастие и съдба.

Уникалността на Фром се състои в неговия подход към човешката природа. Той не се страхува да говори за любовта като централна сила в живота ни. За него любовта е не само емоция, а действие, отдаване и разбиране. Фром съчетава психологията с философията по начин, който ни кара да се замислим за това как живеем, как обичаме и как търсим смисъла в живота.

Неговата сила на духа се проявява и в непрекъснатия му стремеж да помага на хората да намерят вътрешната си свобода. В свят, който често ни задушава със страхове и несигурност, Фром ни напомня, че силата ни идва от способността ни да обичаме и да избираме съзнателно собствения си път. Той вярва, че хората могат да се развиват само когато открият автентичната връзка със себе си и другите.

Ерих Фром остава пример за човек с изключителен характер и сила на духа. Той ни вдъхновява да бъдем не само свободни, но и отговорни – към себе си, към другите и към света, в който живеем.

Непукистите

Има една руска дума, която е непричем, правилното изписване е с две точки върху е-то и на български се чете непричьом. Когато се употреби за някого, това означава, че този човек няма нищо общо със случващото се, то не го засяга и вълнува по абсолютно никакъв начин. Има хора, за които това е философия и начин на живот, при това доста добра за самите тях философия, защото те просто живеят много по-лесно от хората, които се вълнуват, подскачат при най-малката несправедливост или пък отразяват емоционално всичко, което се случва или не се случва около тях. Говорим за така наречените непукисти. Да ви кажа, искренно завиждам на такива хора. Хора, за които народът е казал “ти го плюеш, то си мисли, че дъжд го вали”. Така се живее сто години. Разбира се, не харесвам крайните форми на човешката нереакивност, но си мисля, че в едни приемливи граници тя е доста полезна, пести жизнени сили, съхранява енергия за важните неща в живота. Мислила съм си за това, би ли могъл човек съзнателно да изработи в себе си това качество – да реагира умерено, включително и вътрешно, на не много важните неща, които се случват около него, а дребните въобще да не забелязва. Мисля, че не може да се направи много в тази посока. Опира до природни дадености и до характер. Или си реактивен и впечатлителен човек, или си това, с което започнах, непричем. Кое е по-добро. Лично погледнато – разбира се, че второто. Иначе, светът се е движил напред благодарение на първата категория.