Много зачестиха в последните месеци случаите на самопосягане на живота, да го наречем с термина, който принципно избягвам да употребявам самоубийство. Преди дни при Кеворкян във Всяка неделя гостуваше известен български психиатър и разговаряха по темата дали тези актове са заразни. И дали информацията, която се появява по медиите, може да бъде условно казано подстрекател на подобни действия и дали има някаква мода или зараза в извършването на тези актове. Психологът ясно каза, че състоянието на психиката в момент, когато човек пристъпи към подобно действия, е далеч от нормата до такава степен, че даже и в случаите на най-болезнения и особено популярен начин за самоубийство напоследък – самозапалването – хората не усещат никаква болка. Явно е, че науката приема тези състояния за гранични или по-скоро за такива, в които границата на нормалността, макар и за миг, е премината. Мен обаче в тази тема във връзка с тематиката и на блога ми ме интересува нещо друго. Има ли връзка между характера на човек и склонността към самопосягане. Мисля, че безспорно е доказано, че в повечето случаи на суицидно поведение става въпрос и за нарушени химични баланси в организма. Все пак няма как всичко това да няма връзка и с характера на човек. Личното ми мнение, което се базира преди всичко на наблюдения, непрофесионални, разбира се, е, че в повечето случаи склонни към подобни саморазрушителни актове са по-склонни хора с по-силен характер, по-издръжливи и по-търпеливи в живота. Нещо, за което и друг път сме говорили – често спотаяваните и сдържани емоции изригват опасно.
Етикет: емоции
Справянето с болести
Чувала съм, че хора с едни от най-коварните и почти неизлечими болести успяват да се излекуват със стабилна психика и силен характер. Може би медикаментите не са най-важните за да се преборим със смъртоносните болести, а самото психическо състояние, силата на духа и надеждата. Дори понякога да е необходимо самовнушение, за да се постигне това, но ако това е начина – така да бъде. Когато хората попаднат в подобни ситуации бързо идва отчаянието и безпомощността, които ускоряват процесите и организма се предава много бързо. Някои специалисти дори твърдят, че когато имаме някакво заболяване, то може да е причинено от нашите мисли и емоции, тъй като те предизвикват спазми в различни части от тялото. Така, че не е полезно да се самостресирате, да мислите песимистично и негативно, да се ядосвате прекалено много. Тези емоции могат да доведат до редица хронични заболявания.
Когато болестта вече е налична е хубаво да имате някой позитивен и приятен човек до себе си, с весел характер, който може да ви разсее. Според мен пълната изолация със света е голяма грешка – трябва да се поддържа някакъв социален живот. Въпреди, че някои болести са много страшни, винаги се намират единици хора, които със своят силен характер и желание за живот успяват да се преборят с тях. В този ред на мисли защо точно вие да не сте от тях. Положителното мислене е едно много важно условие при борбата с подобни болести.