Труда като начин за възпитание

Чуди ли сте се как е най добре да възпитате детето си? Със сигурност всеки един родител поне веднъж си е задавал вътрешно този въпрос. И се е чудил дали се справя с най-отговорните задължения в неговия живот. Идва момент, в който детето пораства и започва да иска все повече и повече неща. И ако до този момент сте се старали да му осигурите всичко, от което има нужда, то идва един момент, в който трябва да го научите, че парите, които му осигуряват определени блага, не се изкарват лесно, а с много труд. Ето защо да научите детето си да работи от малко е много добър метод да възпитате детето си да уважава парите, да знае тяхната стойност и да разбира, че те се изкарват трудно. Само така ще знае, че таблета или играта, която иска да си купи, скъпите дрехи, обувки и бижута, не могат да му бъдат осигурени само, защото ги иска.

Разбира се законът в България е регламентирал, че деца под 16-годишна възраст не могат да упражняват всякакъв труд, а също не става без съгласие от родителите. Разбира се много по-лесно би станало това, ако имате собствен бизнес, където да го водите да помага… и съответно да му плащате за положения труд според постигнатите от него резултати. Но има и различни други начини, чрез които може вашето дете да заработи парите за кецовете, с които иска да се фука пред приятелите си. Важното е да проучите и наистина да имате желание това да се случи. Може би най-глупавото нещо би било да го спрете от възможността да работи. Разсъждавайки от гледната точка на човек, който иска да се върне в детските си години, когато не е имал толкова много отговорности и задължения и такъв, който е работил толкова дълго време, че му е втръснало до припадък. Но ако детето ви има желание – не го спирайте. Знаете, че искате да си изживее детството безгрижно, но това му създава навици и дисциплина, която е важна в съвременния конкурентен свят, в който живеем.

Характерът и проблеми в детството

Ако питате повечето психолози и психотерапевти, ще ви кажат, че повечето от комплексите на човек, повечето отклонения в поведението или характера му водят своето начало от проблеми в детството. Затова едни от първите въпроси, които те задават по време на своите сеанси или пък терапии на пациентите си, са именно за евентуални психически травми, преживени в детството. Много често се оказва, че жестоки престъпници носят дълбоки белези на психиката именно от най-ранна детска възраст. Съвсем скоро в пресата излезе и информация за това, че шведът Брайвик, почернил десетки семейства, също е бил малтретиран и игнориран в детството си от майка си. Което ще рече, че не са съвсем безпочвени тези съждения и наблюдения на психолози и психиатри. Аз обаче искам да погледна на тази тема от малко по-друг ъгъл, не от ъгъла на патологията. А именно, че доста хора, имайки предвид тези теории на психолозите, често използват някакви свои негативни преживявания от детството – дали в семейството, или пък извън него – като оправдание за недостатъците на характера си или пък трайните си неудачи в живота. Истината е, че са малцина тия, които са имали безоблачно детство – едни са израснали в разделени семейства, други в семейства, където един от родителите е алкохолик и упражнява тормоз, трети пък нещо друго. Трябва ли обаче да веем това като знаме и оправдание за цял живот. Не мисля. Идва един момент, който се казва зрялост, и оттук насетне съдбата и характерът на човека са си в неговите ръце. Неудачите – също. А оправдания – винаги могат да се намерят, но те не раждат нищо.