Всички искат да контролират

controlЗапочвам темата с интересен психологически експеримент. Събрали неколцина доброволци, които настанили в комфортен апартамент – с мебели, модерна кухня, добра храна и богата библиотека. Уловката била в това, че вътре не можели да контролират нещата. Осветлението се включвало, когато човек отвън, който отговарял за това, реши и го изключвал пак по собствено усмотрение. Участниците в експеримента обаче получавали прилична компенсация за създаденото им неудобство – за престоя си в жилището от затворен тип 🙂 им давали заплата, няколко пъти по-висока от тази, под която се подписвали в службата си. Как мислите е завършил опитът. Или по-скоро кога? 🙂 Най-издръжливите устискали седмица и се отказали. Дори били готови да се лишат от всичките пари, които са спечелили с участието си, само и само да откупят свободата си. Отнемането на правото им да влияят дори и най-дребните битови детайли се оказало непоносимо за тях.

Едва ли този финал учудва някого. Всички ние, в по-голяма или по-малка степен, страдаме от тази болест – да държим изкъсо нещата и хората около себе си – и си знаем диагнозата.

Всички искат да контролират живота си, съдбата си, роднините си, близките. Шефовете искат да направляват своите подчинени, а подчинените – началниците си; собственикът на куче – питомеца си, домашния любимец – стопанина си; премиерът – министрите си, те пък него. Метеоролозите искат да влияят на климата, а човечеството иска да държи изкъсо дори Бог. Така май се пееше в една песен. Така май се случва и в живота.

Дайте обаче да си говорим сериозно – поддават ли в действителност нещата в живота и природата на въздействие, сериозно ли някой може да си мисли, че винаги може да им влияе. И още по-важното – че дори и да успява, това е печеливша житейска позиция.

Кой обича надзирателите, надзорниците или инспекторите. Никой – съобразяват се с тях, но често ги изолират. Което също е вид надзор. И означава, че всеки, който силно иска да е контрольор, в крайна сметка се превръща в контролиран.

 

Депресията и характерът

Казват, че депресията е болестта на новото време. Различни изследвания и статистики стигат до почти едни и същи цифри – над 20 процента от населението в развитите страни под някаква форма в определен момент е било засегнато от депресия или депресивно състояние. Въпреки това обаче има доста хора, които не са съвсем наясно що е това депресия, какви са признаците, по които може да се разпознае, и как може да й противодействаме. Както и много хора, които приемат емоционалните състояния, характерни за хората, засегнати от депресията, като трайни черти на характера. Депресията често се възприема и от околните, и от хората, страдащи от нея, като проява на лош характер, мързел и егоизъм, отпуснатост и вроден песимизъм. Трябва да се знае, че депресията не е просто лошо настроение, а сериозно заболяване на психиката, което изисква намесата на специалист и се поддава доста добре на лечение – психотерапевтично и медикаментозно. И че колкото по-рано се постави правилната диагноза и започне лечението, толкова по-голям е шансът за пълното й излекуване и толкова по-малка вероятността от превръщането й в хроничен проблем. Другият мит, свързан с депресията, е този, че тя засяга много по-често хора със слаб характер и неустойчиви психически. Като изключим факта, че в много от случаите депресиите се причиняват от нарушения химичен баланс в организма и тогава имат малко общо с характера, психолозите и психиатрите отдавна са стигнали до заключението, че до депресивни състояния по-често достигат хора с търпелив характер и силна психика, при които депресията идва като защитна реакция – да се изпусне трупаното дълго напрежение.