Според някои проучвания няколко месеца след раждането на детето се зараждат и първите му емоции. Те се получават вследствие от съзряването на мозъка и обикновено са радост, тъга, гняв, страх, отвращение и обич. Именно оттук започва и изграждането на характера, който се формира най-общо до дванадесетата година.
За проявяването на тези първи емоции и това коя ще надделее, най-голямо внимание оказва семейната среда. Семейството е водещо при формирането на ценности, навици и е мястото, където се осъществяват първите социални отношения. Нагласите, които детето получава от модела на поведение на родителите си, ще се отразят в общуването му занапред. Ако те не са позитивни, определено ще се появят признаци на гняв и агресия спрямо останалите хора.
Родителите трябва да помогнат на децата си да растат с любящия си авторитет и да им осигурят необходимите опори, за да научат социално приети начини на поведение. Макар след това децата да са изложени на други влияния, възпитателните отношения, възникнали в семейния контекст, ще преобладават. Поради тази причина семейното възпитание трябва да се осъществява чрез добри примери, да бъде подкрепено с жестове, споделени радости, съвети, опит, а понякога и наказания.
Възпитанието на емоционалните компетенции в семейството също има значение, защото изгражда среда, характеризираща се с мир, хармония и щастие. Това означава намаляване на отрицателните ефекти на някои емоции при детето – като гнева например. От своя страна спомага и за постигане на емоционална осъзнатост, регулиране на емоциите, подобрява самочувствието и емоционалната автономност, чувството за отговорност, толерантността и приемането на неуспехи.
Значението на ценностното обучение е прието като опит за намаляване на проблемите на насилието в обществото. Семейството е естествената среда, в която се изграждат ценности, диалог, уважение, сътрудничество, любов и още. Ако детето приеме тези емоционални навици и знания от своите родители, ще бъде много спокойно и щастливо. А заедно с това ще съдейства и за изграждането на едно по-добро миролюбиво общество.
Етикет: ценности
„Нов човек“ и авторът Васил Лазаров
Кой е новият човек на съвремието? За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем кой е старият. Какви са били неговите добродетели и какви са сегашните? За тях сведения може да вземем от различни книги, а представата сами да изградим за себе си. На моята влияние оказаха книгите на Васил Лазаров и издателство „Нов човек“.
Трябва да започна с факта, че и авторът, и издателството са свързани с християнството. Но не си представяйте църковните догми. Тях аз чувствам далеч от себе си. От религията ме докосват нравите, които човек би трябвало да притежава дълбоко в себе си и винаги да проявява. Те са засегнати не само в християнството, но и в други учения и според мен са общочовешки. Именно към това насочват Лазаров и „Нов човек“.
В произведенията на Васил винаги има мистика, труден житейски период, съпътстван с тягостна държавна обстановка. Причината е, че именно в тези трудни моменти хората са най-сензитивни и склонни да се насочат към Бог. Така те се смиряват и проявяват ценностите, които са заложени в тях самите. Любов, прошка, равенство са само част от качествата.
В този дух е и голяма част от литературата, предлагана от издателство „Нов човек“. То е създадено преди 30 години, с цел представяне на сериозна библейска литература за днешните проблеми на човек и припомняща основополагащи човешки закони. Въпреки че идеята е да се получи обновление на представата за църквата и доближаване до нея, според мен се постига по-скоро показване на добродетелите, заложени в християнството.
И ето, че след кратък синтез от множество изчетени книги, аз вече имам своя представа за новия човек, който е и същия като стария. Той определено не е перфектен и е залегнал в материалното. Но щом „съдбата“ му предостави тежки изпитания, автоматично човекът се обръща към намиране на мира и доброто в себе си. Дори при мен се получи така и осъзнаването премина през един автор и едно издателство.