Провалът е необходим за личностния растеж

Често си мислим, че провалът е нещо лошо. Че ако не успеем, значи не ставаме за нищо. Аз самият дълго време вярвах в това. Когато нещо не ми се получаваше, се сривах, губех увереност и започвах да се питам защо изобщо се опитвам. Но с времето разбрах нещо важно – провалът не е край. Той е началото на истинския растеж.

Когато успяваме постоянно, ние не учим нищо ново. Просто повтаряме това, което вече можем. Истинското учене идва тогава, когато се спънем. Точно там, в момента на грешката, в болката, в разочарованието, ние откриваме своите граници. И именно тогава имаме шанс да ги разширим. Провалът е като огледало, което ни показва не това, което искаме да видим, а това, което трябва да видим.

Няма човек, който да е постигнал нещо голямо, без да е падал по пътя. Томас Едисън е направил над хиляда неуспешни опита, преди да създаде електрическата крушка. Когато го попитали как се е чувствал след толкова провали, той казал: „Не съм се провалил хиляда пъти. Просто открих хиляда начина, по които не става.“ Тази мисъл винаги ме е впечатлявала, защото показва колко важна е гледната точка. Провалът сам по себе си не е проблем. Проблемът е какво си казваме след това.

Психолозите често казват, че хората, които приемат грешките си като част от процеса, имат т.нар. „растящо мислене“. Те не се страхуват да се изложат, защото знаят, че всяко падане ги приближава до успеха. Изследвания показват, че такива хора са по-устойчиви на стрес, по-мотивирани и по-щастливи. Това не е случайно. Провалът учи на търпение, смирение и постоянство – неща, които успехът сам по себе си не може да даде.

Аз лично съм научил най-много точно когато съм се чувствал най-зле. Когато нещо се е срутило, когато съм загубил посока или вяра в себе си. Тези моменти ме принудиха да се погледна честно и да си задам въпроса „Какво мога да направя по-добре?“ Без тях, вероятно щях да остана същият човек, който се страхува да рискува.

Истината е, че провалът боли. Никой не го иска. Но точно тази болка е като тренировка за ума. Тя изгражда сила, която после ни помага да устоим, когато дойдат истинските трудности. Ако се научим да приемаме провала не като враг, а като учител, ние ставаме по-зрели, по-осъзнати и по-свободни.

Провалът е част от живота. Но ако го прегърнем и извлечем поука, той се превръща не в белег от миналото, а в карта към по-добро бъдеще. В крайна сметка, неуспехът не е противоположност на успеха. Той е неговата основа.

От страст в мания

Онова изпепеляващо чувство, което предимно свързваме с любовта – страстта. Всички знаем за нея и сме я изпитвали в тази ѝ позната комерсиална форма. Но истината е, че тя съществува и в друг вид. Често например се изразява в хоби, забавление, работа и дори мечти. Но трябва да внимание с нея, защото много лесно може да изпуснем тази необуздана наша човешка сила и тя се превърне в мания.

Всъщност страстта е тази, която поддържа влечението ни към силните усещания. Тя ни дава нови емоции и ни запалва, за да се изстреляме нагоре. Такъв пример е хобито, което често прераства в бизнес и работа. Друг път пък е олицетворение на изкуството, оставящо нещо на света. Трети – просто ни обогатява вътрешно и ни кара да се чувстваме по-щастливи и смели.

Изненадващо обаче е, когато страстта вземе превес над нас и ни тласне не по пътя на успеха, а по този надолу. Мислите си, че е невъзможно? Напротив, даже това е най-вероятният вариант, ако не се преосмисли като нещо висше. А за да не са думите ми просто „хвърчащи“ в пространството, ще ви дам и простичък пример.

Представете си човек, който обича модата, дрехите, обувките, аксесоарите. Той непрестанно следи този фешън свят и се стреми да се сдобива с ценни продукти. В тази си страст, предполагате, че ще стане моден редактор или ще работи в сферата. Не е изключено, ала в повечето случай се достига до скъпи покупки над бюджета, които водят до кредити.

Именно непремереността на страстта и пускането ѝ изцяло на свобода ни лишава точно от волността ни. Затова не трябва тя да бъде чувство, на което да се отдадем напълно и мания, която да ни погуби. Вкарването ѝ в релсите на стремежа и използването ѝ като подтик към достигане по-високи цели е нейната сила. Нека да я използваме правилно.

Какво е успехът и как да го постигнем?

Винаги ни се е искало някой да се появи и да ни даде една конкретна формула със съвети какво да правим и какво не, за да постигнем всичко, за което сме мечтали. Преди да се вслушаме в наставления или предложения, първото нещо, което трябва да направим, е да си зададем този прост, но същевременно много сложен въпрос: какво е успехът за мен? Ако имаме ясен отговор, тогава можем да помислим какво трябва да направим за да го постигнем.

Най-често хората смятат, че успехът е свързан с благополучие, удовлетворение от полученото, наслаждаване на вещи и пр., и че има само един начин за постигане му – чрез пари. Поради тази причина ние се стремим да бъдем по-добре платени в работата си, да имаме кола, къща, да притежаваме скъпи дрехи и бижута и чак накрая се учим „да бъдем някой в живота“, да имаме позиция и мнение.

Все повече хора обаче не търсят материалните неща за бъдещето си, а по-скоро имат съвсем различна представа за живота, в който им е приятно да правят това, което обичат, и то без да се притесняват какво мислят останалите за тях. Истината е, че каквато и да работим на първо място трябва да разберем каква е личността ни и от какво се нуждае. Едва след това може да помислим и за финансовата страна на живота.