Според някои проучвания няколко месеца след раждането на детето се зараждат и първите му емоции. Те се получават вследствие от съзряването на мозъка и обикновено са радост, тъга, гняв, страх, отвращение и обич. Именно оттук започва и изграждането на характера, който се формира най-общо до дванадесетата година.
За проявяването на тези първи емоции и това коя ще надделее, най-голямо внимание оказва семейната среда. Семейството е водещо при формирането на ценности, навици и е мястото, където се осъществяват първите социални отношения. Нагласите, които детето получава от модела на поведение на родителите си, ще се отразят в общуването му занапред. Ако те не са позитивни, определено ще се появят признаци на гняв и агресия спрямо останалите хора.
Родителите трябва да помогнат на децата си да растат с любящия си авторитет и да им осигурят необходимите опори, за да научат социално приети начини на поведение. Макар след това децата да са изложени на други влияния, възпитателните отношения, възникнали в семейния контекст, ще преобладават. Поради тази причина семейното възпитание трябва да се осъществява чрез добри примери, да бъде подкрепено с жестове, споделени радости, съвети, опит, а понякога и наказания.
Възпитанието на емоционалните компетенции в семейството също има значение, защото изгражда среда, характеризираща се с мир, хармония и щастие. Това означава намаляване на отрицателните ефекти на някои емоции при детето – като гнева например. От своя страна спомага и за постигане на емоционална осъзнатост, регулиране на емоциите, подобрява самочувствието и емоционалната автономност, чувството за отговорност, толерантността и приемането на неуспехи.
Значението на ценностното обучение е прието като опит за намаляване на проблемите на насилието в обществото. Семейството е естествената среда, в която се изграждат ценности, диалог, уважение, сътрудничество, любов и още. Ако детето приеме тези емоционални навици и знания от своите родители, ще бъде много спокойно и щастливо. А заедно с това ще съдейства и за изграждането на едно по-добро миролюбиво общество.
Етикет: родители
Наследява ли се характерът?
Мнозина учени смятат, че характерът на родителите се предава по рождение и на техните деца. И в това има много резон предвид, че в едно семейство, в което има две или повече деца, възпитавани по един и същи начин, едното прилича повече на единия родител, а другото на другия.
Друга част от учените смятат, че всъщност това зависи именно от възпитанието. Защото при осиновените деца се наблюдават сходства в характерите на децата с някой от двамата родители.
На какво се дължи всъщност оформянето на характера? Едва ли аз бих могла да дам по-обосновано становище от изследователите в тази област, но моето лично мнение е, че то е комбинация от двете неща. На първо място хората предават на децата си по генетичен начин целият досегашен житейски опит, който са натрупали. Това ги прави по-адаптивни или не толкова, към външната и социална среда.
Друг основен фактор е самото възпитание и отношенията, които човек изгражда със своите деца. По този начин, чрез разказването на своите лични преживявания, детето може да си направи връзки и заключения, за начина, по който е добре да се държи в определени социални ситуации. Ето защо осиновените деца приличат толкова много на осиновителите си. Защото самите родители дълго време са желали да бъдат родители, имали са щастието и възможността да осиновят дете, като по този начин са се постарали да имат особено силна връзка с него и да го научат на всичко онова, което искат да му предадат като знания и умения. Така детето формира представата си за света, който ни заобикаля и разбира как е правилно да съществува в него, на базата на изградените от родителите му ценности.
А умения като – музикалност, артистичност и прочие, все пак са си силно заложени в гените на даден човек и при правилните напътствия може да бъде развито. Ето защо в семейства на художници, децата започват да рисуват от малки и то много добре. В семейства на музиканти, децата са с природно надарено чувство за ритъм и прочие. Неща, които не се възпитават, а се налага да се родим с тях.
Човешкият характер
Човешкият характер е необятна вселена. Сложен и непредсказуем. Често избухлив. Обект на много изследвания, но все още непозната.
А вечните въпроси, свързани с него са – Дали човек се ражда със свой собствен характер, генетично програмиран между тези на своите родители? Или всъщност той се ражда чисто бял лист, на който родителите могат да пишат на воля?
Въпроси, които нямат отговор… поне за сега.
Но ако наблюдавате едно малко бебенце в първите му дни то проявява своите капризи. Търси вниманието на родителите си. Може би заложени инстинкти за самосъхранение… може би характер.
В същото време реагира на настроението на майка си – ако тя е нервна, и то става нервно. Ако тя е усмихната и спокойна – и то е усмихнато и спокойно.
Ето защо става толкова трудно да се прецени дали наистина има наследственост или възпитание.