Има много теории затова дали характерът на децата ни се наследява или ние успяваме да го възпитаме. Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос, поради простата причина, че самите бебенца не могат още да говорят, за да проведем смислен разговор с тях и да разберем какви личности са. Като са малки децата имат общи черти, които се характеризират с проявяване на инат, манипулиране на родителите, за да получат това, което искат и прочие.
Но моите лични наблюдения са, че децата по един или друг начин се раждат с определен характер, който при добри предпоставки, може да се развие.
Все пак е нормално децата да приличат на родителите си. Независимо дали това им се предава генетично или защото са възпитавани от тях самите. Но този въпрос често тегне върху хората, които са се решили да си осиновят дете. Дали гените, които носи, от своите родители, ще го направят човек, който те няма да искат да наричат свое дете?
Но истината е, че наблюденията показват и обратното – децата, които са осиновени като бебета, започват дори физически да приличат на своите осиновители, а грижата и вниманието, с което ги даряват те, са достатъчни да възпитат едни умни и обичани деца.
Ето защо аз съм на мнението, че хората не трябва да се притесняват да вземат това решение, защото това ще направи много изоставени деца щастливи и пълноценни граждани на нашето общество.
