Кой е новият човек на съвремието? За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем кой е старият. Какви са били неговите добродетели и какви са сегашните? За тях сведения може да вземем от различни книги, а представата сами да изградим за себе си. На моята влияние оказаха книгите на Васил Лазаров и издателство „Нов човек“.
Трябва да започна с факта, че и авторът, и издателството са свързани с християнството. Но не си представяйте църковните догми. Тях аз чувствам далеч от себе си. От религията ме докосват нравите, които човек би трябвало да притежава дълбоко в себе си и винаги да проявява. Те са засегнати не само в християнството, но и в други учения и според мен са общочовешки. Именно към това насочват Лазаров и „Нов човек“.
В произведенията на Васил винаги има мистика, труден житейски период, съпътстван с тягостна държавна обстановка. Причината е, че именно в тези трудни моменти хората са най-сензитивни и склонни да се насочат към Бог. Така те се смиряват и проявяват ценностите, които са заложени в тях самите. Любов, прошка, равенство са само част от качествата.
В този дух е и голяма част от литературата, предлагана от издателство „Нов човек“. То е създадено преди 30 години, с цел представяне на сериозна библейска литература за днешните проблеми на човек и припомняща основополагащи човешки закони. Въпреки че идеята е да се получи обновление на представата за църквата и доближаване до нея, според мен се постига по-скоро показване на добродетелите, заложени в християнството.
И ето, че след кратък синтез от множество изчетени книги, аз вече имам своя представа за новия човек, който е и същия като стария. Той определено не е перфектен и е залегнал в материалното. Но щом „съдбата“ му предостави тежки изпитания, автоматично човекът се обръща към намиране на мира и доброто в себе си. Дори при мен се получи така и осъзнаването премина през един автор и едно издателство.
Етикет: норми
Аз, моя милост и хората около мен
Човешкият характер е труден за разбиране, дори своя собствен. Понякога допускаме някои хора в обкръжението си и им се доверяваме, докато не дойде моментът, в който не се случи нещото, което не отваря широко очите и ни показва колко всъщност сме бъркали в преценката си. А може би всъщност въобще не сме бъркали в преценката си, а сме бъркали за нас самите.
В повечето случаи хората нямат напълно обективна преценка за себе си. Или прекалено много се надценяват, или прекалено много се подценяват. Това да виждат себе си отстрани и да могат да излязат от естествения си егоизъм – сигурно никога не се случва в реалният живот.
Хората за мен по природа са до някъде лоши – искат да имат нещо и първичният им инстинкт е да го вземат на цената на всичко, ако ще и това да наранят физически друго същество. Ето защо хората, живеейки в социум, сме създали определени правила за поведение и съвместен живот. Които всички трябва да спазват… и пак има такива хора, които не го правят. Те са преследвани от закона и въпреки това, че ще понесат някакви последици за действията си, които ще му бъдат наложени от мнозинството, не ги е притеснявало и те са извършили това деяние.
Повечето хора обаче ги е страх. Страх ги е от това да спрат да се чувстват свободни сами да избират (колкото и нереално да е това всъщност). Ето защо с годините са приели тези правила и те са се превърнали в техни устои.
Когато става въпрос за това да се опознаем – можем ли наистина да го направим, без да бъдем повлияни именно от тези социални и обществени норми, които светът ни е наложил?