Наскоро получих съобщение от човек, с когото бях работила преди време. Беше от онези съобщения, които те карат да се замислиш. Той ми благодари за подкрепата и за това, че съм му помогнала да погледне по-спокойно на неуспешно интервю за работа. Спомена, че преживяването било „освобождаващо“.
Тази дума остана в съзнанието ми. Освобождаващо.
Започнах да се питам дали не живеем във време, в което все по-често търсим начини да приемем провала, вместо да се учим как да се справяме с него. Разбира се, няма нищо лошо в това да не се самообвиняваме за всяка грешка. Но понякога ми се струва, че сме стигнали до другата крайност.
Днес около нас има безкрайно количество курсове, обучения, уебинари и мотивационни програми. Те обещават увереност, успех, продуктивност, финансова свобода и какво ли още не. Хората инвестират време и средства в тях с надеждата да направят промяна в живота си.
Проблемът е, че често самото участие започва да се възприема като постижение.
Преди време и аз се записах на обучение за лична ефективност. Очаквах да открия нови подходи, които да ми помогнат да организирам по-добре ежедневието си. Получих много теория, красиви презентации и мотивиращи фрази. След края на курса обаче животът ми изглеждаше почти по същия начин.
Разликата беше, че имах чувството, че съм направила нещо полезно за себе си.
Тогава осъзнах колко лесно понякога бъркаме подготовката с действието. Четем книги за успеха, гледаме видеа за продуктивност и посещаваме обучения, но често отлагаме реалната работа, която трябва да свършим.
Същото се случва и в много други сфери. Виждаме го при хора, които непрекъснато търсят следващата диета, следващия курс или следващата стратегия, убедени, че именно тя ще промени живота им. А истината е, че никой уебинар не може да замени постоянството, дисциплината и ежедневните усилия.
Все по-често забелязвам и друга тенденция – започнахме да романтизираме провала. Представяме го като задължителна стъпка към успеха, като ценен урок или като доказателство, че сме опитали.
Разбира се, всяка грешка може да ни научи на нещо. Но понякога провалът си е просто провал. Понякога нещата не се получават, защото сме направили грешен избор, защото не сме били достатъчно подготвени или защото не сме положили нужните усилия.
И в това няма нищо страшно.
Не е необходимо винаги да намираме красива история зад всяко разочарование. Не е нужно да превръщаме всяка загуба в мотивационен цитат.
Може би най-здравословният подход е да приемем реалността такава, каквато е. Да анализираме какво се е случило, да си извлечем поука и да продължим напред.
Защото истинската промяна рядко идва от поредния курс или от вдъхновяваща публикация в социалните мрежи. Тя идва от действията, които предприемаме всеки ден, дори когато никой не ги вижда.
А успехът не се измерва с броя на сертификатите по стената или с това колко добре можем да обясним провалите си. Той се измерва с това дали продължаваме да вървим напред, независимо от тях.
И може би точно в това се крие най-ценният урок – не да продаваме провала като успех, а да го приемем като част от пътя, без да му придаваме повече значение, отколкото заслужава.
Така че, ако се провалите, не се притеснявайте. Просто си купете някой мотивационен курс и се научете да продавате провала си. Това е най-успешният бизнес в момента. И аз съм част от него.