Сплетните
Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е ставал жертва на сплетни и клюки, да не е бил обект на обсъждане на една или друга страна от характера, постъпките и живота си. И обикновено тези обсъждания имат негативен характер. И винаги се случва така, че по някакъв начин ние научаваме за тия сплетни и за негативно говорене по наш адрес, както се казва – доброжелатели много. Въпросът е как е правилно да реагираме. Да реагираме бурно и да тръгнем към словесна саморазправа или спокойно, с мълчание, да игнорираме авторите на злостните коментари по наш адрес. Това при всички случаи зависи от конкретния човек, от неговия темперамент, характер и от вижданията му за живота. Едни, когато разберат за клеветите и сплетните по свой адрес, в първичния си порив на страст и ярост бързат да потърсят обяснение за това посегателство върху личността си и нерядко стигат даже до физическа саморазправа. Други кротко започват да анализират събитията и след анализа често намират вината единствено в себе си, следват самообвинения, а жените нерядко прибягват и до пречистващата сила на сълзите. В третия вариант обектът на обсъжданията и клюките с убийствено спокойствие и индиферентност морално унищожава източника на клеветата. И за това, как ще реагирате, няма никакво значение дали клюките са се родили от нищото, или пък почиват на реални факти от вашия живот. Истината е, че никой няма право да се рови в личния ви живот. Затова най-адекватната реакция е третата. Убийте завистника с мълчание. Защото сплетните и клюките обикновено са оръжие точно на завистниците. Даже се гордейте с това, че се занимава с вашия живот – това означава едно-единствено нещо – че е по-значим от неговия.
