Месец: юни 2012

Характери

Грубите хора

Posted on by Character

Предполагам, на всеки от вас ежедневно му се случва под една или друга форма да се среща и да контактува с груби хора. Наред с реалния живот, напоследък и интернет стана разсадник на персонажи, които са особено продуктивни в това да заливат другите със своя негативизъм – по повод и без повод. Така че срещата ни с грубостта и с нейните носители няма как да ни се размине, затова би било добре да сме подготвени емоционално и психологически за такива атаки, да знаем как да им отвърнем, с възможно най-малко раздразнение или обида. Преди всичко трябва да знаем основните характеристики и признаци на грубите хора и на грубото поведение. Тези хора обикновено са абсолютно убедени в това, че вие сте длъжен да обслужвате всичките им интереси и потребности; че могат да си позволяват да правят неподходящи и провокиращи коментари в неподходящо време; не уважават чуждото мнение и стандартните неписани права на другите; приемат всичко, което правите за тях, като задължение; никога не пропускат възможността откровено да покажат, че смятат събеседника си за идиот; демонстративно се обръщат към хората без уважение, такт, даже непочтително.

Как може да се подготвим психологически за срещата си с такива хора, за да реагираме нормално и спокойно, без да тревожим психиката си?  С директен разговор. Прост, откровен и вежлив разговор, но проведен уверено и със самочувствие, в който разговор просто и ясно да обясните на грубияна, че подобно поведение не ви харесва и ви е неприятно. Ако и това не помогне, просто го игнорирайте. Но не само външно, а го изключете от съзнанието си. Няма по-голямо наказание за грубия човек. Защото го лишавате от това, което подхранва дълбоко комплексираната му същност – възможността да прави впечатление.

Характери

Морална идентичност

Posted on by Character

Днес продължавам с друг много модерен напоследък, а също така и сравнително нов термин в психологията и психоанализата – морална идентичност. Какво е моралната идентичност? Ще ви обясня простичко. Моралната идентичност е собствената ни представа за това, кои сме ние и как сме разположени сред другите, на базата на моралните ценности, които носим. Психолозите твърдят, че моралната идентичност се формира някъде в юношеството, когато развивалите се самостоятелно до момента морални принципи и идентичност се сливат и образуват така наречената морална идентичност. Което ще рече, че на тази възраст някъде моралните ни принципи става важни за нашето самоопределяне. Веднага искам да направя уговорката, че морална идентичност като термин не носи нито положителен, нито отрицателен смисъл. Иначе казано, силно развитата морална идентичност значи единствено това, че имаме установени морални принципи, които ни водят в нашите постъпки и които имат значение за нашето самоопределяне, принципи, които отстояваме със зъби и нокти, но съвсем не значи, че тези морални принципи съвпадат с общоприетите морални норми на обществото. В този смисъл силната морална идентичност, подплатена с нездрави морални принципи, е доста опасна, защото обикновено такива хора са безкомпромисни и доста агресивни при отстояването на принципите си, непоклатимо вярвайки в правилността им и често оправдавайки с тази правилност и най-безумните свои постъпки. Което съвсем логично прави отрицателно подплатената морална идентичност голям проблем на съвременното общество и неслучайно психолози, психоаналитици и треньори по личностно развитие търсят механизми, с които да й повлияят. Доколкото са ясни обаче нещата около начина, по който функционира моралната идентичност, това може да се случи някъде там, в юношеството, след това вече е късно.

Характери

Съпричастието

Posted on by Character

Емпатията е един доста популярен напоследък термин. И както често се случва зад наглед сложните понятия, всъщност стоят простички неща. Другото име на емпапията е съпричастие. Или това, на което англоезичните народи казват да умееш да се поставиш в обувките на другия – да разбереш неговите чувства, мисли, емоции, проблеми. Емпатията стои в основата на така нареченото просоциално поведение, което е много актуално в такива времена като сегашното – на сериозни финансови колапси, на природни катаклизми и екологични проблеми, на етнокултурни и религиозни конфликти и т. н, когато всеки един от нас се нуждае от повече съпричастие и подкрепа. И тук идва въпросът в човек по рождение ли е заложено чувството на съпричастие към другия, или то се развива по различни начини в последствие. Психологията като наука отдавна е дала отговор на тия въпроси чрез различни експерименти, които доказват, че човек изначално носи емпатийността – всеки в различна степен, разбира се – и тя може да бъде стимулирана и развивана още от най-ранна детска възраст. От рождение човек носи импулсите на състрадание и съпричастие, но от възпитанието зависи дали те ще бъдат потиснати, или развити. Има много начини, по които вродената емапатия може да бъде уловена и развита. Съприкосновението с доброто изкуство е един от тях. Книги, филми – те поставят човешки образ на проблемите, пренасят ни в света и опита на другите и по този начин ни насърчават да сме съпричастни с тях. Развиването на умението за активно слушане също е път, който води до съпричастност –  слушане не само на близките ни, но и на хора, изпаднали в нужда. Слушайки, ние персонализираме абстрактните социални проблеми, те придобиват конкретно човешко лице и това ни подпомага в емпатийното ни поведение.

Характери

Характерът и любимите ни занимания

Posted on by Character

В забързания и труден живот почти всеки от нас има островче, на което се спасява и което пълни живота му с нови багри и душевно спокойствие. За повечето това са любимите занимания в свободното време, или така наречените хобита. Има ли връзка между характера на човек и хобито, което той си е избрал. Психолозите много отдавна са изказали категорично мнение по този въпрос и то е, че съществува много пряка връзка между двете неща и по това, какво е любимото занимание на човек, може да определим и особеностите на неговия характер. Спокойните, умъдрените и съзерцателните хора, хората, които предпочитат уединението, обикновено се насочват към колекционерството и събират най-разнообразни предмети – монети, календарчета, картички, снимки и др. подобни. Така те създават и населяват още един свят, в който могат да си отдъхнат и да избягат от окръжаващата ги шумотевица. Екстремни и рискови занимания по правило избират хората, които възприемат живота основно чрез усещанията си, а не чрез разума си. За да усетят пълнотата на живота, такива хора живеят в постоянен риск, на границата между живота и смъртта. Спокойствието и сигурността са им чужди и скучни, това не е техният живот. Хората, които избират да запълнят свободното си време със спорт, психолозите смятат за спокойни, силни и устойчиви на стрес. Но всичко това не е даденост, а обикновено е резултат от системните спортни занимания, които им помагат да изпуснат парата и да потушат емоционалните взривове на характера си. Така че хобито и характерът на човека на практика са като скачени съдове – едни увлечения само ни насочват към особености на човешкия характер, а други са призвани да компенсират отрицателните му страни.