Здравият и нездравият егоизъм
Понятието егоизъм е познато на всички. Не всички обаче го натоварват с един и същи смисъл – едни приемат егоизма като положителна човешка проява, част от природния инстинкт за оцеляване и самосъхранение, а други – като силно отрицателна проява на човешкия характер. Една от условните прояви на егоизма е употребата на местоимението аз. Аз искам, аз обичам, аз решавам… Но действително ли това е егоизъм. Да, в хубавия смисъл на думата, това е егоизъм. Здравият, в мярка развит егоизъм, е присъщ на всеки и без него нито един човек не би могъл да се осъществи като личност. Което значи едно-единствено нещо, че всички ние, без изключение, сме егоисти. И това, в умерени количества, е изключително полезно за нас. Егоизъм в мярка може да бъде определен като двигател на прогреса. Защото всеки човек си поставя някакви цели и ако егоизмът му е здрав и в норма, той преследва и постига целите си, задоволявайки егото си, но никога не на всяка цена и никога, причинявайки вреда на околните. Разумният егоист не ходи по трупове, за да постигне целите си. Което обаче не може да се каже за другия вид егоизъм – нездравия, прекаления, превърнат в смисъл на живота, егоизъм в превъзходна степен, недопускащ ничие друго мнение, освен собственото, абсолютно безкомпромисния. Този прекомерен егоизъм не е полезен нито за човека, който го притежава, още по-малко за околните. Нездравият егоист може да изгради блестяща кариера, блестящ живот, но постигайки целите си без оглед това, какво причинява на другите, той винаги ще е обречен на самота и на социални връзки, които са далече от понятието приятелство.
