Завистта – път към съвършенството или убиец на радостта

Завистта е едно доста спорно проявление на човешкия характер, но същевременно с това и присъщо на всеки човек. Едва ли има човек, даже и от най-положителните и добрите хора, който поне веднъж в живота си да не е изпитал чувство на завист към друг човек. Но как да разберем дали тези емоции са полезни или не. Като начало трябва да се знае, че само по себе си чувството на завист не е негативна и вредна проява. Ежедневно стотици момичета с прави коси завиждат на тези, които природата е надарила с къдрави, и обратното. Не може да се каже обаче, че този тип завист е разрушително чувство. Не, то по-скоро те поставя пред избор – да промениш нещо в себе си или да забравиш за проблема. Така че вредно е не самото чувство на завист, което възниква, а би могъл да бъде вреден начинът, по който се справяте с него. Ако го приемете като възможност да подобрите нещо във външния си вид или пък да се усъвършенствате интелектуално, това е чудесно. Завистта обаче се превръща в проблем и в убиец на радостта от живота, когато започне да дълбае човека като червей, когато мъчи и не води към никакви други пътища, освен към гнева. Във втория случай човек трябва да си даде много ясна сметка, че няма нищо по-важно от това да живее в хармония със себе си и че не си струва да нарушава душевния си баланс с такива нездрави мисли и чувства. Да погледне в другия човек като в огледало – и да използва видяното не за да се самоизяжда, а за да се самоусъвършенства.

Google+ Comments

Leave a Reply