Високите дървета и мълниите

durvetaСпомняте си сигурно преди години излезе една книга на Любен Дилов-син мисля беше. “За стърчането” се казваше книгата – нещо като биография на Слави Трифонов, написана от човек, който в голяма част от живота му е бил до него и има наблюдения върху това, как се е превърнал в известна личност, отличим човек – спорен, но отличим. Там, в заглавието, а и в самата книга, беше направена една метафора – за стърчането като житейска позиция, не като ръст. Правя това уточнение, защото наскоро писах материал за връзката между ръста на човека и характера, та да не вземе някой да се обърка, че пак за това ще говоря. Пак във връзка с днешната ми тема ще припомня и една крилата фраза, чийто автор често казано не знам кой е, аз лично я помня от ученическите лексикони – “Върху високите дървета падат най-силни мълнии. Бъди високо дърво!” Такива пожелания си правехме в лексиконите, което, преведено от метафоричния език, означава да бъдеш човек с позиция, човек със собствено мнение, човек интересен, човек, който се отличава от сивата тълпа. Е, наистина върху такива хора падат най-силните мълнии на обществената сивота. Най-малкото, защото, когато си човек с позиция и когато имаш нещо в главата, обикновено не се страхуваш да я заявяваш. А хората, даже не хората, а по-скоро масата, рядко прощава такива неща, рядко прощава някой да се откроява от нея. Не за друго, не е добър атестат за сивотата. Та някак с годините разбираш, че верно не е толкова безопасно да си високо дърво и да стърчиш с позиция и че това лексиконно пожелание не е много здравословно. Лошото е, а може би хубавото, че това, да си високо дърво, не е въпрос на избор, то е харакер. А от него бягане няма.

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply