Страните на монетата

Днес ми се иска да погледна на човешкия характер не толкова професионално, не по критериите на психологията и свързаните с нея науки, а по-скоро метафорично и знаково. Да погледнем на човешкия характер като две страни на една монета. Никога не са еднакви, нали? Доколкото имам познания в тая посока. Освен ако не са някаква специална поръчка, лимитирана серия. Само че в живота и при хората специални поръчки няма. Всички сме подвластни на природните закони, носим определен характер и няма начин той да бъде еднозначен, а мисля, няма и да е интересно. Винаги има светла и тъмна страна. Да, всеки от нас трябва да се стреми и да търси ресурси в себе си да култивира, доколкото е по силите му, повече положителни качества и да тушира отрицателните прояви на характера си – говорили сме много за това. Само че днес няма да говоря толкова са самопознанието и възможността за самоконтрол и промяна, а по-скоро за търпимостта и разбирането към кривиците на характера на близките и не толкова близките до нас хора, за това, как да изработим толерантност и способност да разберем, че както ние не сме идеални, така и другите няма как да са съвършени. С две думи да погледнем философски на човешката психология и особености на характера. Дали е лесно, със сигурност не е. Но си мисля, че си струва да опитаме – при всички случаи би направило живота ни далеч по-безпроблемен и приятен. Пък и си мисля, че развиването на толерантност и търпимост е малко по-лесен процес от промяна на понякога генетично заложени черти на характера.

Google+ Comments

Leave a Reply