Перфекционистите

Думата перфекционизъм произлиза от латински и означава абсолютно съвършенство. Днес под нея психолозите разбират нездравия стремеж към недостижими идеали и като следствие – прекомерно завишени изисквания към себе си и към околните. Кои са перфекционистите? Те не понасят в нещо да отстъпват пред другите. Искат да направят всичко идеално, иначе въобще не се захващат с него. Изискват съвършенство от окръжаващите ги. Никога не искат помощ, защото го приемат като признак на слабост. Навсякъде търсят недостатъци и постоянно правят забележки на хората около себе си. Болезнено приемат и най-малката критика по свой адрес. Никак не е приятна картинката, нали?! На пръв поглед няма нищо лошо в това да се стремиш към съвършенство, но в повечето случаи нездравите проявления на този стремеж водят до съвсем противоположни резултати. Такива хора никога не поемат необходимата за всяко начинание доза риск, защото искат всичко да е сигурно и пресметнато; отделят твърде много време за работа, която може да бъде свършена бързо, и често в гоненето на идеала пропускат поетите срокове; перфекционистите рядко са доволни от резултатите и живеят в едно постоянно чувство на неудовлетвореност и от себе си, и от околните. Като резултат от тези завишени изисквания при тези хора се явяват много по-често психически и физически проблеми, отколкото при хората, които се отличават с широк поглед върху живота. Както и при повечето отклонения в поведението, и при това психолозите търсят корените в детството – свързват го с родители, които залагат твърде големи надежди на децата си и ги товарят с тях. Така те формират у тях комплекса на отличника, който винаги и във всичко трябва да е пръв, което се превръща след това в модел за цял живот. Модел за нелек живот – както за околните, така и за самите перфекционисти.

Google+ Comments

Leave a Reply