Отнесените хора

Не мога да се сетя кой преди време ми е разказвал история за много известен професор от Софийския университет, не се сещам и за името му, ама май беше езиковед. Голям учен, но адски разсеян – като повечето хора на изкуството и науката. Та качва се въпросният човек на трамвая, сяда на една от свободните седалки и до такава степен е вглъбен в професорските си мисли, че решава, че щом се е отпуснал така приятно, значи си е пристигнал вкъщи, и си събул обувките.

Е, сигурно сте се досетили, че днешният ми материал ще е посветен на разсеяните хора, на хората, които често определяме като заплеси. Хората, които ви гледат в очите, докато им говорите, и кимат чевръсто с глава, но ако минути след това ги попитате какво сте им казали, няма как да ви отговорят, защото просто не са ви слушали. На тези, които поставят на котлона кафе и се сещат за него чак когато им замирише на изгоряло или пък тръгват на рожден ден без подаръка, за закупуването на който преди това са отделили половин ден обикаляне по магазините.

relative

Какво е общото между всички тях, освен че не може да им се гласува доверие за работа, която изисква висока степен на концентрация в нещо, което е извън техния вътрешен мир. Не е професията, нито е образователният ценз, даже не е и типът характер. Общото е, че почти всички отнесени хора са с богат вътрешен мир и постоянно обърнати и вглъбени в него. Те обикновено водят важни разговори със себе си, които не търпят отлагане, разсъждават за неща, които са им се случили преди малко или които им предстоят, за нещо, което ги е впечатлило вчера, или за книгата, която са прочели през почивните дни.

Е, при такива интересни и важни занимания как да очаквате да слушат внимателно, когато им говорите, или да хващат кафето в момента, когато кипва. 🙂

Google+ Comments

One Response to “Отнесените хора”

  • Отнесен says:

    Ама все едно за мен е писана тая статия! 🙂 Аз съм тоооооооолкова отнесен: ключове, телефони, пари, лично документи… по колко пъти съм ги губил, не е истина 🙂 Ама най-криво ми е, като забравя за нещо, което е важно за мой близък, защото много честно си мислят, че нарочно пропускам това и онова 🙁 Така че да знаете и вие, ако имате около себе си заплес: не го прави нарочно! Честно 🙂

Leave a Reply