Морална идентичност

Днес продължавам с друг много модерен напоследък, а също така и сравнително нов термин в психологията и психоанализата – морална идентичност. Какво е моралната идентичност? Ще ви обясня простичко. Моралната идентичност е собствената ни представа за това, кои сме ние и как сме разположени сред другите, на базата на моралните ценности, които носим. Психолозите твърдят, че моралната идентичност се формира някъде в юношеството, когато развивалите се самостоятелно до момента морални принципи и идентичност се сливат и образуват така наречената морална идентичност. Което ще рече, че на тази възраст някъде моралните ни принципи става важни за нашето самоопределяне. Веднага искам да направя уговорката, че морална идентичност като термин не носи нито положителен, нито отрицателен смисъл. Иначе казано, силно развитата морална идентичност значи единствено това, че имаме установени морални принципи, които ни водят в нашите постъпки и които имат значение за нашето самоопределяне, принципи, които отстояваме със зъби и нокти, но съвсем не значи, че тези морални принципи съвпадат с общоприетите морални норми на обществото. В този смисъл силната морална идентичност, подплатена с нездрави морални принципи, е доста опасна, защото обикновено такива хора са безкомпромисни и доста агресивни при отстояването на принципите си, непоклатимо вярвайки в правилността им и често оправдавайки с тази правилност и най-безумните свои постъпки. Което съвсем логично прави отрицателно подплатената морална идентичност голям проблем на съвременното общество и неслучайно психолози, психоаналитици и треньори по личностно развитие търсят механизми, с които да й повлияят. Доколкото са ясни обаче нещата около начина, по който функционира моралната идентичност, това може да се случи някъде там, в юношеството, след това вече е късно.

Google+ Comments

Leave a Reply