Характер.инфо

Вчера дъщеря ми – Анелия, която е на 10 годинки започна да ми говори развълнувано за някаква ледена пързалка, каране на кънки и да ме убеждава, че трябва да отидем. В първия момент отказах категорично. Та аз не съм карала кънки може откакто бях на нейната възраст. След много молби, тръшкане и плач, се съгласих да отидем – какво да я правиш малката като и се ходи. А пързалката я организирали Мобилтел, казва се Ариана. Много ме беше страх да не се хлъзна и да се изложа, но след като видях безброй падания на аматьори като мен, се поуспокоих. Нямаше как да не карам с Анелия, тъй като трябваше да има кой да я учи – ако питате мен и на двете ни трябваше учител по кънки. Бях забравила колко е сложно без да си карал с години. Иначе пързалката на Мтел беше хубава и не много малка. Имаше доста желаещи хора да се пробват и съответно безброй деца на възрастта на Анелия. А майки без опит в пързалянето колкото искаш имаше. Даже видях една позната с малкия и син. Явно и той я беше изнудил да дойдат. А бе то като се е разчуло за пързалката на Мобилтел и всички деца са като полудели. Но си е един вид забавление, хубаво е, че организират такива неща за малки и пораснали деца. Върнах се за момент в детските ми години, когато всичко беше безгрижно и весело, надявам се моята дъщеря да приема тези мигове по същия начин, по който аз ги приемах някога – като една приказка без край. Резултата от нашето посещение на ледената пързалка на Мобилтел беше около 20 падания и няколко метра плавно каране. Не се смейте, като за пръв път беше даже много добре. Разбрах, че пързалката ще е тук до март, така, че има време да станем по-добри