Лидерите

leadersТия дни излязоха резултатите от първите социологически проучвания за предстоящите парламентарни избори, правени в мирно време, тоест след края на активните протести. Разбира се от профила на блога ми, че няма да говоря за цифри, а за нещо, свързано с характера. Та в обилието от информация и проценти, изнесено щедро от социолозите, изскочи една информация или по-скоро констатация, която е много притеснителна. В българиското общество има остър дефицит на лидери, на ярки лица, на хора с харизма, хора, способни да увлекат след себе си съмишленици. Може би и това ще е една от причините така наречените партии на протеста да не успеят да реализират възможностите си при евентуално участие на изборите – според прогнозите на социолозите повече от 12%. Вероятно психолозите ще дадат много по-научно, вероятно и по-точно обяснение на този факт и ще отговорят на въпроса защо няколко поколения, расли в свобода, не могат да излъчат разпознаваем и увличащ след себе си лидер. Аз имам отговор – може би не толкова професионален, но пък усетен лично. Големият проблем и причината да няма различими лидери в българското общество, е, че българската образователна система от първи клас до завършването на университета в по-голямата си част не толерира яркостта и отличието от другите, не поощрява свободата и различното мнение, а толерира еднаквостта и съгласието. Не толерира ярката мисъл и интересния изказ, а толерира и оценява с отличен клишетата, наизустени от учебника. Как тогава да имаме лидери. Лидерството е като характера. Половината е по рождение, но другата се възпитава или поне не се ограничава.

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply