Желаното и действителното

Днес ми напира да поговоря за една категория хора, много често срещана напоследък, които някак успяват да подменят собствената си самоличност, да си измислят нов живот, несвойствени качества и не само да накарат околните да повярват, но и самите те да си повярват. Имах една приятелка в студентските години, която казваше, като кажа една лъжа три пъти, и на четвъртия сама си вярвам. Ей така си обяснявам психологическия процес, който протича при тоя тип хора. Искат да бъдат някакви, но действителността не сочи в посока на това, което искат. И си измислят – понякога случки в живота, понякога биография, понякога квалификация – повтарят лъжата веднъж, два пъти и на третия наистина започват да си вярват. Тоест случва се това, на което хората казват да бъркаш желаното с действителното. Между другото много често срещано явление напоследък. Очевидно глупави и ограничени хора, които не са прочели една книга, не са гледали един стойностен филм или театрална постановка през живота си, се изживяват като образовани и умни, като специалисти в нещо и успяват да убедят в това и други хора около себе си. Но за мен по-интересен е въпросът дали наистина един глупав човек, ако се прави на умен пред другите, дълбоко в себе си все пак не осъзнава колко е глупав и ограничен. Наистина ли има момент, в който това, което желае човек за себе си, съвсем може да скрие това, което той всъщност е – в собственото му съзнание. Такива въпроси ме вълнуват. Не търся и отговори – защото и да ги намеря, няма да променят картината.

 

 

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply