Интригантите

intrigantiМоже и вече да съм писала по тази тема – но със сигурност не е било в светлината, в която ще я погледна днес. Ще попитате каква е тая светлина – ами най-сигурната, житейската. С две думи поводът си е случка от ежедневието.

Преди дни, покрай общи познати, попадам на маса с колежка – в смисъл, че работим в една система. От много хора съм чувала, че е интригантка и клюкарка, от непоправимите и опасните. И предупреждения, че трябва да внимавам какво говоря пред нея. И така озоваваме се на обща маса и без много предисловия тя започва да ме разпитва за работодателка, която съм напуснала скоро по собствено желание.

Тя: Как така реши да напуснеш?

Аз: Ами така, имах други творчески планове.

Тя: Ама все пак съм чувала, че заплащането при нея е страхотно, сигурно има нещо друго.

Аз: Да, заплащането е отлично, има премии, екскурзии в чужбина, партита и банкети. Между другото мястото и в момента е вакантно, може да кандидатстваш, сигурна съм, че ще си допаднете. Условията и отношението наистина са прекрасни. 🙂 И станах от масата.

Защо ви разказвам за тази случка и ви цитирах този разговор. За да видите, че съм се държала по всички правила, по които трябва да се държиш с един интригант, клюкар и емоционален талибан. И за да ви кажа, че всъщност, освен че подобно поведение може да ви достави някакво приятно усещане за интелектуално превъзходство, даже и то не е полезен ход. Всъщност при този тип хора нямаш полезни ходове – защото ти може да кажеш всичко, дори нищо, и те винаги ще го интерпретират пред някого по начин, по който им е изгоден или са решили. Така че единственото правилно решение в такива случаи е не да станеш от масата, а просто да не сядаш на нея.

 

Google+ Comments

Leave a Reply